...
През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях
над мен летеше моя страх, като гарван черен
и чакаше да се предам
себе си да му дам,
защото бях един и сам
И беше мрак пред мен и в мен,
но вървях и вървях,
а тихи мъртви гласове викаха ме при тях
и аз миг си пожелах, да се спра и да заспя
и уморен да ида в(ъв) нищото.
Някога, някъде далеч
аз не спрях и пак вървях
Всичко все някога ще спре,
но аз не спрях,
срещу себе си стоях и нямах път,
но не спрях, а вървях
и пак вървя насам вървя
...
И по ръба на пропастта аз вървях и вървях
стоях от тъмната страна
и обратно броях
години, дни и часове,
но не помних кога
в(ъв) себе си съм пуснал болката
някога, някъде далеч
Аз не спрях и пак вървях
всичко все някога ще спре
Но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път,
но не спрях, а вървях
и пак вървя, насам вървя
...
това което имам
това което нямам
това което губя аз
това което имам
това което нямам
и винаги намирам пак
През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях
над мен летеше моят страх,
като гарван черен
следях ме се очи в очи,
но не спрях, а вървях
оставих го далеч от себе си.
