Някъде под небето
на грешната Земя
живеел народ обречен
на живот без светлина.
Слепи им били очите,
вечна била нощта,
черни били ръцете
на сляпата съдба.
Дълго така живяли
в мрак и тъмнина,
свои богове създали -
идоли на скръбта.
Но станало нещо странно
в техния тъмен свят -
родил се човекът-чудо,
прогледнал за първи път.
Бликнала стръвна завист
в обречените души,
те черни пръсти сплели
в своите коси,
очите му отнели
и до края на своя живот
осъден бил да страда
от слепия народ.
С вериги окован завинаги,
затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци
не можеше да бъде крал
и в нощта остана сам
със своята вина.
Със свойта вина.
С вериги окован завинаги,
затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци
не можеше да бъде крал
и в нощта остана сам
със своята вина.
Остана сам
със своята вина.
Остана сам
със своята вина.
Остана сам
със своята вина.
