Сурова нежност

Слънцето целуна каменния кей,

лодката ти виждам надалече.

Клонки от маслини вятърът люлей -

те ми шептяха цяла вечер, цяла вечер...

Припев: Ти тръгна сам и прегърна те морето,

ще ти напомня то за моята любов.

От смъртен страх е сърцето ми обзето,

ще споделиш ли с мен живота си суров?

В пурпурни огньове залезът гори,

лодките се връщат с пълни мрежи.

С дъх солен в косите вкъщи влизаш ти

и от теб струи сурова нежност, мъжка нежност.

Припев: Ти тръгна сам и прегърна те морето,

ще ти напомня то за моята любов.

От смъртен страх е сърцето ми обзето,

ще споделиш ли с мен живота си суров?