Бяла въздишка

И този сняг ще мине,

невидим ще изчезне,

в невидимите бездни

на идните години.

И само от картини,

рисувани по памет,

наивно ще ни мамят

рисувани снежинки.

Може би това е,

вълшебството, което

остава под небето

след всеки сняг нетраен.

Въздишката ти бяла

над преспите ще литне,

ще стопли някой скитник,

а ти ще зъзнеш в шала.

И аз ще зъзна също,

с очи, за тебе слепи.

Ще стопли чужди шепи

въздишката ми бяла.

Може би това е,

вълшебството, което

остава под небето

след всеки сняг нетраен.