Стига

Стига! Просто е време да спрем…

Стига ми толкова вече…

Стига! Любовта я искам

надалече…

Стига! Може би бъркаме,

Чувствата идват ни много…

Стига! Тази болка да търпя

не мога!

И когато казвам “Нека тук да спрем!”,

пак гласът трепери и разкъсва ме…

И когато вечер легна, ме боли,

а надеждата се дави във сълзи…

И когато казвам “Аз не съм за теб!” -

във това не вярвам, пак ранявам се…

И когато пак те видя, подмини…

Не, не искам аз да вярвам на лъжи!

Казах “Просто е време да спрем!

Стига ми толкова вече…“.

Казах, но ми липсваш

вече…

Казах “Може би бъркаме,

чувствата идват ни много…”.

Казах, но без тебе

просто не, не мога!

И когато казвам “Нека тук да спрем!”,

пак гласът трепери и разкъсва ме…

И когато вечер легна, ме боли,

а надеждата се дави във сълзи…

И когато казвам “Аз не съм за теб!” -

във това не вярвам, пак ранявам се…

И когато пак те видя, подмини…

Не, не искам аз да вярвам на лъжи!

И когато казвам “Нека тук да спрем!”,

пак гласът трепери и разкъсва ме…

И когато вечер легна ме боли,

а надеждата се дави във сълзи…

И когато казвам “Аз не съм за теб!” -

във това не вярвам, пак ранявам се…

И когато пак те видя, подмини…

Не, не искам аз да вярвам на лъжи!