Изповед

Ела, заповядай, ако искаш седни

Да знаеш, че много неща се промениха от преди

Ма сигурен ли си, че изобщо искаш да те каня

Щот и смъртта в момента е с мене в тая стая

Напоследък с нея доста си говоря

Съветва ме какво по-точно да сторя

Щото в момента не виждам никакъв смисъл

За целия тоя труд и за всичко коет съм писал

Не помня кога последно свободно съм дишал

Чудя се кат си отида, къде ли бих отишъл

Дали ше е някъде, където ше ме оценят

Или пак болни амбиции ше ме разрушат

И повярвай, опитвам да съм благодарен

И съжалявам ако мислиш ме за краен

Ма в момента се чувствам направо окраден

От живота ми, щастието ми, все едно са ми на заем

Щото никой на готово в ръцете не ми е връчил

За да постигна всичко тва, повярвай съм се измъчил

Ма ти щом знаеш всичко, значи знаеш как болеше

И ако имаш план за всичко, тва некъв урок ли беше

И ако трябва да търся поука покажи ми къде

Щот силите много отдавна вече са ми на изчерпване

И избщо ако си истински ше трябва да ми покажеш

Ма първо ше ме изслушаш преди нещо да кажеш щото..

Сякаш целия свят в момента е на раменете ми

Става все по-трудно всеки ден да се изправям срещу страховете ми

Толкова боли, чувствам сякаш душата ми кърви

Ако не друг, то тогава поне Ти ме разбери

Мисля си за детсвото ми

И знам, че много от нас не са имали читави родители

И не ги виня

Ама се чудя ако бях от нормално семейство, къв ли щях да съм сега

Дали пътя щеше да е същия или различен

Пак ли щях да съм толкова смъртоносно самокритичен

Пак ли щях да употребявам всеки път, когато страдах

Щях ли да търся любов коят в къщи не получвах

Ма пак ти каам, не виня тях - виня те Тебе

Щот както сега и тогава не изглеждаше да Ти дреме

Ха, гледам тия рапери у Тебе се уповават

Тва ли ви е сделката Ти им помагаш, а те те възпяват

За тва ли те получават всичко, а аз не

И ако живота ми нема смисъл, тогава що не ми го взе

Лесно наркотиците щяхме да обвиним

А имиджът Ти щеше да е непоклатим

Ма не, ти ме остави да се изчистя

Да видя много неща и квот си искам да си мисля

Нещата, за които мечтая да ги докосна

И след тва обратно по лице да се пльосна

Не знам, не виждам планът ти сега

За мен тва е неква много долна шега

Но може би и аз имам неква вина

Позволих си да вярвам, че тва би могла да бъде реалността

И несъзнателно оставих сърцето ми да изстине

Бленувам за момента когат тая болка ше отмине

Ма Ти виждаш всичко, чувал съм те да го казваш

Ама съм сигурен, че точно тва не го очакваш...

Сякаш целия свят в момента е на раменете ми

Става все по-трудно всеки ден да се изправям срещу страховете ми

Толкова боли, чувствам сякаш душата ми кърви

Ако не друг, то тогава поне Ти ме разбери