Songteksten

Не знае никой преди колко века
събудила е тя човешкото в човека...
И струва ми се, в нощ студена,
от майчина целувка е родена...
И днес на твойте устни тя цъфти -
усмихнеш ли се, хубава си ти!
Не бива без усмивка дом да има!
Без нея по света ще бъде вечна зима!
Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади!
Усмивката, със свойта нишка лека
човека тя привързва към човека!
И днес на твойте устни тя цъфти -
усмихнеш ли се, хубава си ти!
Не бива без усмивка дом да има!
Без нея по света ще бъде вечна зима!
Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади!
Усмивката, със свойта нишка лека
човека тя привързва към човека!
Written by: Lachezar Stanchev, Mitko Shterev, Лъчезар Станчев
instagramSharePathic_arrow_out