С пресъхнали сълзи без чувства и мечти, протягам аз ръцете си напред, нощта ги целува вместо теб. Очите ми от мъката са вече слепи, ръцете ми са пак в молитва слети и нечовешка болка в мен окови стяга. И само спомен гори в душите изтерзани. И идва, за да ни боли и вечно да кърви. И всяка радост на света ще бъде само блян сега, блян сега. О, боже мой, защо повехна любовта ни, и заради какво съдбата ме изигра? Да ме накаже с мечти неизживяни. Сърцето ми е прашен камък в пустиня, че беше ти за мен като светиня. С каква обич ти ми даде милостиня? И само спомен гори в душите изтерзани. И идва, за да ни боли и вечно да кърви. И всяка радост на света ще бъде само блян сега, блян сега. И само спомен гори в душите изтерзани. И идва, за да ни боли и вечно да кърви. И всяка радост на света ще бъде само блян сега, блян сега.
