Дали си ти

Вятър самотата ми подгони

и разпали гаснещи искри.

Стъпки загадъчно познати

отекват вън, дали, дали си ти.

Светят нежно улични фенери във нощта,

а луната ми навява тъга…

При мен ела, при мен ела

със любовта.

Идвам по лунната дъга,

по пътя ме води любовта.

А ти, загадъчно, загадъчно позната

внезапно ли разбра, че няма самота

за двама.

Вятърът самотата ни подгони

и разпали влюбени искри.

Думите навярно ще прогони,

за чувствата ни просто ще мълчи.

Прегърнати се сливат силуети и мечти,

на небето изгряват две звезди.

Дали съм аз, дали си ти, дали си ти.

Дали съм аз, дали си ти, дали си ти…