Оставаме

Оставаме, оставаме и нищо, че е есен

Оставаме, оставаме и нищо, че брегът е пуст

Оставаме, оставаме понякога така

Пред погледа на залеза изпращаме деня

Отива си и лятото, пристъпва есента

Отива си понякога и някоя мечта

Един, един самотен плаж

Един скелет на лодка

И вече не е златен този пясък

И вече не е слънчев, не е слънчев този бряг

Не, не, не почва (не почва) листопада

Не, не, не, не, не идва есента

А ние си оставаме, оставаме така

Пред погледа на залеза изпращаме деня

И тръгваме на някъде, навярно към дома

Обрулени от вятъра вървим покрай брега

Оставаме (о-о-о-о, о-о), оставаме

И нищо, че е есен (о-о-о, о-о)

Оставаме, оставаме понякога така (о-о, о-о)

Оставяме, оставяме усмивка и тъга (о-о, о-о)