Най-Русото Момиче

НАЙ-РУСОТО МОМИЧЕ

Михаил Йончев

Сега сме само двама, само двама

Сега и думите ни нямат власт

Какво се случи с нас, какво остана

Коя бе ти и в същност кой бях аз?

Мълчанието в спомена изгрява

Като снежинка в бялата мъгла

Валеше сняг, валеше сняг тогава

Далечен сняг валеше, наваля

С коси като снежинки разпилени

във шепите със весел снежен прах

едно момиче се прицели в мене

и ме улучи снежният му смях

Най - русото, най - русото момиче

с най - синята усмивка на света

Дали до пролетта ще го обичам

ще ме забрави ли до есента?

Валеше сняг, валеше до забрава

Наистина ли вече преваля?

Една снежинка в спомена ни сгрява

Като игра сред зимната мъгла

Не се завръщай, не, мой спомен снежен

При мен е вече лято, може би

Ще се стопиш ти спомен мой последен

Бездомен остани, но жив бъди

С коси като снежинки разпилени

във шепите със весел снежен прах

едно момиче се прицели в мене

и ме улучи снежният му смях

Най - русото, най - русото момиче

с най - синята усмивка на света

Дали до пролетта ще го обичам

ще ме забрави ли до есента?

ще ме забрави ли до есента?

ще ме забрави ли до есента?