Без Изход

Тичам задъхано във тоз' лабиринт,

около мене са само стени.

Кой ме подмами и кой ме плени

просто не зная, без изход съм аз.

Тичам задъхан, но все по-напред -

ожулен, одран, със кръста на път.

Сенки зловещи пробягват край мен -

дърпат ме, мачкат ме, спират дъха.

"Дръжте го!" викат след мен гласове,

аз ги проклинам и тичам напред.

Но защо?

Но защо-о-о?

Но защо?

Бягам от ужас, бягам от страх,

препъвам се често в студени тела.

Късно е вече и няма надежда

от тоз' лабиринт никой път не извежда.

Бягам от своята злочеста съдба,

усетил в гърба си дъха на смъртта.

Но защо?

Но защо-о-о?

Но защо?

Ау! Ау! Аааа-ау!

О, не!

О, не!

Няма надежда!

Без изход!

Без изход!

Без изход!

Сам във този мрак!

Не!

Докога ще е така?!

Докога ще бягам аз?!

Докога?!

Без изход!

Но защо?

Но защо-о-о?

Но защо?