По въздуха ти пиша

Не страдам, че те няма,

А, че стените викат –

Ударени камбани, без да ги чуе никой.

От твоят глас не страдам,

От думи премълчани,

Защото всяка радост

Заплащам с много рани.

И радвам се, че дишаш,

Но без да знам къде си.

По въздуха ти пиша

До твойта неизвестност.

Живея с тази лудост, с която те обичам.

Не ме боли от удар, не ме боли от удар.

Боли от самота.