Когато бях момиче

Когато бях момиче 17-годишно С едно момче се срещнахме на люлките през май Отпърво зад върбата той прокрадваше се скришно А после залюля ме както бе по обичай Когато бях момиче 17-годишно И хвърлих във реката за наричане венче След него мигом хвърли се онуй момче предишно Свенливото и хубаво, и влюбено момче Летеше стръмно люлката и аз летях щастлива Запяха даже клоните на старата върба Той срещаше въжетата с ръце нетърпеливи Аз щом се мръднах, срещна ме със своята молба Той ме запита, отвърнах със шега А чувах обич в неговия глас Млади години, да бяхте с мен сега Друг отговор бих дала вече аз (вече аз) Млади години, да бяхте с мен сега Друг отговор бих дала вече аз Към миналото, казват, да се връщаш е излишно В праха на календарите иди, че го търси Но ето че се срещнахме с онуй момче предишно Дори шега си казахме за белите коси Край нас течеше времето, а ние мълчаливо Се връщахме в несбъднатата наша веселба Видях да срещат люлката ръце нетърпеливи А мръкне ли и мен да ме посрещат с молба Питаше той, отвърнах със шега А чувах обич в неговия глас Млади години, да бяхте с мен сега Друг отговор бих дала вече аз (вече аз) Млади години, да бяхте с мен сега Друг отговор бих дала вече аз (вече аз) Млади години, да бяхте с мен сега Друг отговор бих дала вече аз (вече аз) Млади години, да бяхте с мен сега Друг отговор бих дала вече аз (вече аз) Млади години, да бяхте с мен сега Друг отговор бих дала вече аз