Преди да се родя
Една секунда преди да се родя
Изгубих най-голямата си битка
Eдна секунда преди да се родя
Аз бях награбил Господ за реверите
В лицето му крещях и пръсках слюнка
Наричах го със думи, от които
Във гърлото ми пламваха пожари
Обезумял го блъсках във стената
В очите ми сълзи и кръв се смесваха
А аз крещях, заплашвах, убеждавах
Накрая даже молех като пъзльо
И исках едно единствено
Едно единствено
Но той не ми го даде
Докато удрях, той не се и дърпаше
А само ми се смееше със глас
Когато му омръзна
Той стисна юмруците ми в длани
Заби глава в челото ми и каза
"Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!"
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново-
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам
Да се родя, но не човек, а камък
И не защото ме е страх от хората, не само
Не ме е страх от тях, каквито са
Плът, кръв и кости, мускули и зъби
Но ме е страх от туй, което те усещат
Тъга и самота, любов и радост
Предателства, приятелства, измами
Не исках повече това, но го получих
И за добавка
Сърце ми даде Богът мой приятел
"Пълни си го – ми каза – с чувства разни
А ако щеш пък, дръж си го и празно
Каквото да направиш – ще е грешка
Ще ти е гадно, а на мен – забавно!
Наздраве, копеле, нали? Наздраве!
Пък ти все някак там ще се оправиш"
Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни! Недей да спориш!
Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш
Краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш
Обичаш ли да слушаш истории, в които
Все аз съм най-добрият и все аз съм победител?
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен
А ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
И как поемем въздух, когато насила ме спасяваш?
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа
А после ти крещя, че с нищо аз не съм ти длъжен?
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
Обичаш ме, нали
Това е най-ужасното
Такива като теб ме карат да се раждам
Отново и отново, отново и отново, отново и отново
И все човек, не камък
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново
Един единствен, или един от многото
Да проверя кое се харчи повече и да сравня
Силата на словото с тази на оловото
