В двореца съм сама

Не вярвах, че мога да си построя дворец, в който да скрия очите на хората, а в тях намерих сълзите затаени, минути на болка и страх, сърцата им тъжно опустели. Не вярвах, че мога да забравя, че горда съм била спестявах умора от думи превърнати в лъжи, останах без сълзи да те моля, за миг поне се смили, лъжи ме, че пак ще бъда твоя. Докосни ме и ела в двореца съм сама Докосни ме и ела В двореца съм сама Не вярвах че мога да си построя дворец В който да скрия мечтите на хората а в тях намерих надежди разпилени Минути на болка и страх сърцата им тъжно опустели Докосни ме и ела В двореца съм сама