Когато през миналото лято лежах в сенчестата си стая, с глава тежка като магнит заради адската горещина, ме осени прозрение
Прозрение, което сякъш бе пренесено до мен през вълните на треперещия от високите температури въздух, така както жиците пренясят тока
Прозрението влетя през прозореца като кръвожадна конска муха и ме простреля между веждите с цялата ярост на най-мускулестия въглен от жаравата
И разбрах
Няма разлика между радиоактивните лъчи на слънцето - и омразата
Омразата
Омразата, която изгаря хората така както глупаво дете изгаря с лупата си невинните мравки
