Помниш ли, брат ми, какви бяхме?
Обичахме лудо, но доживяхме
Хубаво време някога беше
Стари момчета с тебе сме вече
Ех, добрите стари времена, а
Няма да се върнат никога
Щом за тях се сещам, жал ми е, а
Дай да се напием по-добре
Иска ми се пак да обичам
Във тия времена парите са всичко
Всичко са сметки, а друго беше
По-добри бяхме, любовта се ценеше
Ех, добрите стари времена, а
Няма да се върнат никога
Щом за тях се сещам, жал ми е, а
Дай да се напием по-добре
Двете чаши пак ги напълни, а
Цяла нощ да пием спомени
За ония години хубави, а
Когато бяхме млади и глупави
