Няма упойка

На дъното да вярвам в теб не спрях и до върха ръката ти държах, стигна до там и стана голям, забрави за "няма да те предам". Всичко за теб ще си продам, че ще се върнеш само да знам и празното в мен запълвам го с бройка, за тази болка в мен няма упойка. Припев: Да имаш дъщеря някой ден и в очите й да виждаш мен, моята дъщеря ще е и твоя, защото ще си моя. Да имаш дъщеря, същата и да ти запали къщата, моята дъщеря ще е и твоя, моя си, моя, моя. След тебе може с други да съм била, но никога не съм изневерила, целувала съм ги, прегръщах ги, в ръцете ми те, в сърцето си ти. Допусках жени до тялото ми, но до сърцето ги спираше ти, след всички целувки ми липсваше твоята, за тази болка в мен няма упойка. Припев: Да имаш дъщеря някой ден и в очите й да виждаш мен, моята дъщеря ще е и твоя, защото ще си моя. Да имаш дъщеря, същата и да ти запали къщата, моята дъщеря ще е и твоя, моя си, моя, моя. Припев: Да имаш дъщеря някой ден и в очите й да виждаш мен, моята дъщеря ще е и твоя, защото ще си моя. Да имаш дъщеря, същата и да ти запали къщата, моята дъщеря ще е и твоя, моя си, моя, моя.