По въздуха ти пиша

Не страдам, че те няма, А, че стените викат – Ударени камбани, без да ги чуе никой. От твоят глас не страдам, От думи премълчани, Защото всяка радост Заплащам с много рани. И радвам се, че дишаш, Но без да знам къде си. По въздуха ти пиша До твойта неизвестност. Живея с тази лудост, с която те обичам. Не ме боли от удар, не ме боли от удар. Боли от самота.