Кафето при фонтаните...
Любимото ни място беше с теб.
Тук всеки ден се чакахме.
Макар, че среща нямаме
И всичко в миналото е,
Поръчах ти и днес кафе.
Ти ще минеш може би
Все едно след колко дни.
Ще те върнат спомени незабравими.
Ще съм тук като преди.
И отново може би,
До любов ще доведе едно кафе.
Кафето ти истина пак.
И тръгвам сам във падналият мрак.
А спомените с мен вървят.
Звучи наивно може би,
Да бъдем пак каквито сме били.
Но как ми липсваш, знаеш ли?
