Старецът и морето

Лодката стара в хангара отдавна лежи, може би сънува морски бури. Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш, твойто море май ти отне младостта. Още си тук, само че друг е света. Хайде, старче, в ръце да се вземеш и отново на път да поемеш, не от лудост, не за слава, просто пътят продължава. Тихо в мъглата се буди южния град, ранен фар заплита тънки мрежи. Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш, твойто море май ти отне младостта. Още си тук, само че друг е света. Твоят дом е градът край морето, ето пристана бял откъдето към надежди и миражи тръгват всички екипажи. Към надежди и миражи тръгват всички... Твоят дом е градът край морето, ето пристана бял откъдето към надежди и миражи тръгват всички екипажи. Хайде, старче, в ръце да се вземеш и отново на път да поемеш, не от лудост, не за слава, просто пътят продължава. Не от лудост, не за слава, просто пътят продължава.