Есента на мама

Всяка есен се заричам да се върна тук. Мама чака под асмите, гасне всеки звук. Дълго, дълго тя се взира в пътната врата, чака стъпките ми леки в есента... Някой ден ще я целуна, но кога - не знам. Свети кротко жълта дюля в майчината длан... Пада слънце като пръстен в бавната река. Мама тихо се прибира В есента... Някой ден ще я целуна, но кога - не знам. Свети кротко жълта дюля в майчината длан... Пада слънце като пръстен в бавната река. Мама тихо се прибира В есента...