Залостената портичка изхърква
Един синджир препасал я през кръста
Прииска ми се аз да се прекръстя
Пред къщата като пред празна църква
Приседнала в очакване да съмне
С кобилица на слабото си рамо
Подуто е едното ѝ коляно
И слепи са очите ѝ безсънни
Но дано държи, дано е още жива
Заключената къща там в мрака
Навярно тя не спи, все още чака
Човек да види в младата коприва
Виси в небето орехът прегърбен
Пресъхнала от жажда е чешмата
Ръждее изоставена асмата
Едва ли някой тука ще се върне
Но дано държи, дано е още жива
Заключената къща там в мрака
Навярно тя не спи, все още чака
Човек да види в младата коприва
Но дано държи, дано е още жива
Заключената къща там в мрака
Навярно тя не спи, все още чака
Човек да види в младата коприва
