Мария се завръща

Мария се завръща по лунно време в къщи Понесла във ръцете си обувки и мечти Промъква се на пръсти, баща й да не чуе Но тази нощ нарочно той я чака и не спи Мърмори сърдито колко крив му е света Предишното момиче днес е хубава жена Ах, нима, нима е забравил, как под същото небе Изпращал е момиче с обувки във ръце Татенце няма как, приеми това Друг обича тя, твойта малка дъщеря Татенце няма как, приеми това Друг обича тя, твойта малка дъщеря Мария се завръща по лунно време в къщи Открила най-голямото вълшебство любовта А майка й не мигва, притихнала я чака Готова да прикрие в мрака своята сълза Баща й мърмори колко крив му е света Предишното момиче днес е хубава жена Ах, нима, нима е забравил как под същото небе Изпращал е момиче с обувки във ръце Татенце няма как, приеми това Друг обича тя, твойта малка дъщеря Татенце няма как, приеми това Друг обича тя, твойта малка дъщеря Мария се завръща по лунно време в къщи Понесла във ръцете си обувки и мечти Промъква се на пръсти, баща й да не чуе Но тази нощ нарочно той я чака и не спи Мърмори сърдито колко крив му е света Предишното момиче днес е хубава жена В тази приказка стара, стара колкото света Мария ще очаква утре свойта дъщеря Татенце няма как, приеми това Друг обича тя, твойта малка дъщеря Татенце няма как, приеми това Друг обича тя, твойта малка дъщеря Татенце няма как, приеми това Друг обича тя, твойта малка дъщеря Татенце няма как, приеми това Друг обича тя, твойта малка дъщеря