Изплъзващата се следа отчаяно потъна в бяло
Една невярна свобода, наречена от нас "раздяла"
Изпълва всичко, мрат звезди, и лунен въздух се разлива
Къде си, беше ли щастлива?
Умопомръкващата степ ме вика в тая вечер
Не зная пак дали при теб, или от тебе по-далече
Където птиците мълчат, и лунен въздух се разлива
Къде си, беше ли щастлива?
И аз се движа пак сама, подир съдбата си човешка
И вече чувствам, вече знам, че тази свобода е тежка
Мълчат вечерните води и лунен въздух се разлива
Къде си, беше ли щастлива?
Къде си, беше ли щастлива?
Къде си?
