Цветя и лъжи

Забързан мъж пред мен днес видях Понесъл във ръце цветя Спомен тъжен в мен оживя Защото в него теб познах Обърнах гръб от страх, скрих очи Усетих как дъхът ми спря Любовта ти в мен тъй горчи Дали ще мога да простя? В коя ли днес си влюбен, лудо влюбен Както в мен в онези дни? Коя омайваш с твоите цветя? Не знам сега дали на нея също Сваляш всяка нощ безброй звезди И цялата надежда на света От твоите лъжи и цветя Остана само шепа прах Без тебе дълъг път извървях Живях, умирах, песни пях Получих милиони цветя Със много обич, без лъжа Щастлива бих дори и на теб Да мога да простя В коя ли днес си влюбен, лудо влюбен Както в мен в онези дни? Коя омайваш с твоите цветя? Не знам сега дали на нея също Сваляш всяка нощ безброй звезди И цялата надежда на света Понякога човек във сълза Превръща чувствата на друг И пада от небето звезда С душа, премръзнала от студ Върви живота ден подир ден Не спира своя вечен бяг А любовта пътува към мен Ще спре ли пак на моя праг? А любовта пътува към мен Ще спре ли пак на моя праг?