Добре живяхме конче мое
Но живота за малко ни е даден само
Само да извикаш
Но днес ще трябва да се разделим
Защото очите ти се свършиха
Нозете се изтриха
Летеше твоя шал, препускаше душата
А подир тебе аз едно, едно сърце двуного
А щом угаснеше денят заспивахме в тревата
Избягали от хората, забравени от Бога
Ах, прости ми, мое конче ненадминато
Тръгваш ти и дълго в мен звънят копита
Ах, прости ми, мое конче ненадминато
Полетяло към безкрая на звездите
Да можех бих ти дала от моите години
Звънчета ще ти дам да бъдеш цялото камбана
Вземи балончето, сърцето му е синьо
Дори часовника ти давам само да останеш
Но ето вятърът отново рог надува
Не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е
Целувам белия ти белег, и черният целувам
Нима ще ме оставиш, конче мое?
Ах, прости ми, мое конче ненадминато
Тръгваш ти и дълго в мен звънят копита
Ах, прости ми, мое конче ненадминато
Полетяло към безкрая на звездите
Но тръгваш ти, звънят копитата ти боси
Прости ми мое конче, конче ненадминато
Как страшно ще се вее твоят алаброс
Ще свети като слънце в гилотината
Ах, прости ми, мое конче ненадминато
Тръгваш ти и дълго в мен звънят копита
Ах, прости ми, мое конче ненадминато
Полетяло към безкрая на звездите
