Пада слънце във тревата, вятъра мълчи.
Мак намига сред лехата с алени очи.
и е лято, и е есен - дяволски сезон.
А над света облак пали с нежни длани руса светлина
и сърни летят във бяг и отнасят думи за любов.
Любовта узрява тихо в сънните гнезда
и ме гали, и ме вика девствена вода.
И ме има, и ме няма, и съм топлина.
И трева съм върху камък - дяволска игра.
Аз съм света! Аз съм смях, тъга и обич, огън и небе,
тишина в среднощен час и утеха в пламналия ден.
Ууу-ууу
Аз съм света! Аз съм смях, тъга и обич, огън и небе,
тишина в среднощен час и утеха в пламналия ден.
Оуоо-ооо
