Дъждовно реге

Дъждовно реге аз и ти, душите ни са тъй сами Дъждът без милост в нас вали, какво му сторихме, кажи? Онази тъжна истина, че повече не искаме Да се докосваме в нощта е най-голямата лъжа Истина е че те няма и тъгата ми голяма Ме измъчва и раздира, сякаш нещо в мен умира Истина е че си болка, много страшна, тежка болка Бяхме с тебе тъй щастливи, а сега дали сме живи? На-на-на, на, на-на, на-на На-на-на, на, на-на, на-на На-на-на, на, на-на, на-на На-на-на, на, на-на, на-на Истина е че си болка, много страшна, тежка болка Бяхме с тебе тъй щастливи, а сега дали сме живи? Дъждовно реге пак звучи, дъждът без милост пак вали Защо не ти простих греха, една единствена лъжа Нима не съм те лъгала когато там зад ъгъла И аз в мислите си бях, прегърната от нечий грях Истина е че те няма и тъгата ми голяма Ме измъчва и раздира, сякаш нещо в мен умира Истина е че си болка, много страшна, тежка болка Бяхме с тебе тъй щастливи, а сега дали сме живи? На-на-на, на, на-на, на-на На-на-на, на, на-на, на-на На-на-на, на, на-на, на-на На-на-на, на, на-на, на-на Истина е че те няма и тъгата ми голяма Ме измъчва и раздира, сякаш нещо в мен умира Истина е че си болка, много страшна, тежка болка Бяхме с тебе тъй щастливи, а сега дали сме живи?