И Малко От Есента

Тази нежност е дива, любовта ни е крехко стъкло. И така ти отива красотата навела чело. Тази нощ те обичам безусловно, безкрайно почти. Като дума без срички, като ябълкова семчица си ти. Зима. Лято. Пролет. Ти си това. И малко... и малко от есента. С тази твоя чупливост вече свиквам. И зная защо добротата е жива – носи твоето старо палто. И когато те видя, като стръкче от лук се дивя. Като шепичка захар съм, разтопена във кофа вода. Зима. Лято. Пролет. Ти си това. И малко... и малко от есента.