Винаги, когато ти си близо до мен,
спираш моите мисли без вина,
може би един от нас закъсня...
Винаги твоите очи говорят, както сега.
Винаги твоите ръце докосват самота.
Винаги в твоите мисли търся любовта,
винаги питам се усещаш ли това.
Сега стоим и аз и ти,
не знаем как да си простим.
И нека мълчим,
не казвай нищо, всичко се топи,
ако искаш забрави.
И пак вали.
Някога, виждах само другите неща.
Някога, правех всичко просто ей така.
Някога аз не знаех, как да продължа.
Някога преди, но не сега.
Сега стоим и аз и ти,
не знаем как да си простим.
И нека мълчим,
не казвай нищо, всичко се топи,
ако искаш забрави.
И пак вали.
Сега стоим и аз и ти,
не знаем как да си простим.
И нека мълчим,
не казвай нищо, всичко се топи,
ако искаш забрави.
И пак вали.
