Не се страхувай, думите отлитат
Затуй пред мен спокойно говори
Със нещо незначително опитай
Със дребна тайна, със лъжа дори
И се усмихвай както ти умееш
Изплъзвай се от всеки мой въпрос
Накарай всяка улица да пее
Бъди каквато си, случаен гост
Разпалвай бързо плахата надежда
И със неволен жест я угаси
Със не една съдба се разпореждай
Случаен гост бъди какъвто си
Останалото остави на мене
Съмненията, трескавият сън
И болката от краткото летене
На счупеното тягостния звън
Не се страхувай, думите отлитат
И някъде притихват призори
Къде, защо и как сега не питай
Усмихвай се пред мен и говори
