Замлъква твоята китара, копнеж сърцето ми изгаря от самота... Тъгата струните разтапя, затихват стъпките ти в мрака във тишина... Замлъкна твоята китара, копнеж сърцето ми изгаря. Тъгата струните разтапя, затихват стъпките ти в мрака. Бавно времето тъгата ще прогони и викът ми като сянка ще те гони. Ще пращам всяка нощ по ветровете, сълзи за тебе като нежно цвете. Защо, защо ме изостави? Какво сгреших, какво направих? Защо мълчиш... И колко дни, и колко нощи за тебе ще тъгувам още защо, кажи... Защо, защо ме изостави? Какво сгреших, какво направих? Тъгата струните разтапя, затихват стъпките ти в мрака.
