Някак с теб сме раздвоени между обич и проблеми, любовта ни тихо плаче, нищо ли за теб не значи. Търсим чувства притаени, те са тъжни и студени, а света край нас ни носи самота и куп въпроси. Непростимо е за бога да живее този огън, ти не можеш, аз не мога трябва ли да бъде все така?
Спри ме, спри ме да не търся в друг любов, спри ме, спри ме не вярвам, че късно е. Спри ме, спри ме даже да е за последно, в очите ти да погледна, знам, че някъде тя има ме. След любов най-силно мразим с теб дали ще се опазим, щом душите ни се скитат, болка от сълзи проливам. Казват времето лекува, аз от него се страхувам, а света край нас ни носи самота и куп въпроси. Непростимо е за бога да живее този огън, ти не можеш, аз не мога трябва ли да бъде все така?
