Да те почерпя нещо в очите твои пише
не ме разбирай грешно, държи ме от предишен
от чувствата менте, боли ме сърцето
та черпиш ли ме, какво пия, ето.
Във мене гордостта си мълча,
а трябваше да вика.
Вижте го жени, хубав е нали
направен да съсипва.
Трябваше да те раня, ей така
да не ме забравиш никога.
Точно както аз теб сега
не мога да забравя.
Прощавала съм всичко, пред хора да ме сриваш
на празници да плача и с гръб да ми заспиваш.
Прощавала съм ти всичко, за бога,
но да простя едно, само не мога.
Но да простя едно само не мога...
Във мене гордостта си мълча,
а трябваше да вика.
Вижте го жени, хубав е нали
направен да съсипва.
Трябваше да те раня, ей така
да не ме забравиш никога.
Точно както аз теб сега
не мога да забравя.
Във мене гордостта си мълча,
а трябваше да вика.
Вижте го жени, хубав е нали
направен да съсипва.
Трябваше да те раня, ей така
да не ме забравиш никога.
Точно както аз теб сега
не мога да забравя.
Във мене гордостта си мълча,
а трябваше да вика.
Вижте го жени, хубав е нали
направен да съсипва.
Трябваше да те раня, ей така
да не ме забравиш никога.
Точно както аз теб сега
не мога да забравя.
