Спъват ме листата, по които вървя
Голи клони зъзнат над мен и чакат
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта
Пак ли птици някъде ще заплачат?
Нищо, че ме пари по лицето сълза
Искам тази нощ нещо да ти кажа
Нищо, че е тъмно и студено сега
Искам тази нощ нещо да ти кажа
Мойта съдба ми дава сили да те забравя
Без да ми тежи, о-о
И в самотата имам песни на самодива
Те осъмват с мен
Те осъмват с мен
Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце
Твоето лице тъй далеч остава
Кой ще ме прегръща отсега и къде?
Никога това няма да узнаеш
