Аз се върнах, всичко съм оставил
Питам се защо от теб съм бягал
Приятели и вино съм забравил
И ето ме стоя пред теб на прага
Нека вляза, нека ти разкажа
Колко нощи сам се лутах в мрака
Нека тази вечер да ти кажа
Колко за сина си аз съм плакал
Очи недей затваря, не слушай болка стара
Години тя бе във мене скрита
Но ти не ме повика
Мълча сърцето скрито
Сега за нищо пак не питаш
Прости ми, искам само
При тебе да остана
И моя пак да те наричам
За мен си най-добрата
Жена в света, която
Не заслужавам, но обичам
За мен си най-добрата
Жена в света, която
Не заслужавам, но обичам
А синът навярно спи отдавна
Край леглото аз ще коленича
Сигурно голям е вече станал
Казват, че на мене той приличал
То расте- детето, а пък ний стареем
Бързо си отиват дните наши
Сам не мога вече да живея
Чувствам аз, че старостта ме плаши
Очи недей затваря, не слушай болка стара
Години тя във мен бе скрита
Но ти не ме повика
Мълча сърцето скрито
Сега за нищо пак не питаш
Прости ми, искам само
При тебе да остана
И моя пак да те наричам
За мен си най-добрата
Жена в света, която
Не заслужавам, но обичам
За мен си най-добрата
Жена в света, която
Не заслужавам, но обичам
