С камък в гърдите и сълзите в очите
опитвам се да дишам, но боли.
Какво ли е било? С кого ли е било?
Любов ли е било? Една лъжа ли е било?
Но камъкът в гърдите
все по-тежък е с дните,
знаеш по-добре от мен какво.
Какво ли е било? С кого ли е било?
Любов ли е било? Една лъжа ли е било?
В твоите очи, пълни със сълзи,
името му още личи!
Която е била негова жена,
по сълзи на мене прилича!
В твоите очи, пълни със сълзи,
името му още личи!
Белязани така, че никой след това
да не може да ни обича!
Винаги, когато ме погледнеш в очите,
винаги се питаш ти какво.
Какво му е било в моето легло,
в моите ръце, дълбоко в моето сърце!?
С мене се сравняваш и признай си -
полудяваш, искаш да не мислиш за това.
Какво му е било в моето легло,
в моите ръце, дълбоко в моето сърце!?
В твоите очи, пълни със сълзи,
името му още личи!
Която е била негова жена,
по сълзи на мене прилича!
В твоите очи, пълни със сълзи,
името му още личи!
Белязани така, че никой след това
да не може да ни обича!
Времето лекува, но изглежда
много се страхува.
Жал му е да заличи
всички спомени, спомени.
По нашите места, старите места,
скитам се сега.
Всяко нещо ми напомня само теб,
само теб!
В твоите очи, пълни със сълзи.
Друг да ни обича не може!
Белязани така, че никой след това,
не, не може да ни обича!
