Със тебе тихо, тихо стъпвах по тънък лед
А знаех, че в един момент ледът ще се пропука и ще потъна
Болеше тази нежна грешна любов със теб
Болеше до безумие и вярвах, че ще мине ако си тръгна
А как да продължа без тебе да живея
Когато знам, че с нея пак си сам?
Когато любовта е недоизживяна
Остава като рана и не зараства тя
И всеки божи ден крещи и настоява
Отново да сме двама, да се събуждаш с мен
Любовта настоява
Дори да бъде само още веднъж поне, дори да е сбогуване
Последна глътка нежност заслужавам
А после бавно, бавно всеки по пътя си със някой друг до себе си
Дано да сме щастливи, но се съмнявам
А как да продължа без тебе да живея
Когато знам, че с нея пак си сам?
Когато любовта е недоизживяна
Остава като рана и не зараства тя
И всеки божи ден крещи и настоява
Отново да сме двама, да се събуждаш с мен
Когато любовта е недоизживяна (любовта настоява)
Остава като рана и не зараства тя (да се събуждаш с мен)
И всеки божи ден крещи и настоява
Отново да сме двама, да се събуждаш с мен
Любовта настоява
