Присъда

Най-истинската обич във живота ми С лъжовни думи ти отне Най-пазеното кътче в душата ми Без срам и жалост ти превзе В сърцето ми угасна светлината Море от бездна и тъма Сега проклинам те да не познаеш любовта, проклинам те И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш Във сърцето му ще бъда само аз, само аз И когато те прегръща, пак към мен да се обръща Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те" Най-истинската обич в живота ми, отново ще си върна, знай През ада ще премина Ако трябва и ада ще превърна в рай Отново ще забие и сърцето ми В море от радост и цветя Сега проклинам те да не познаеш любовта, проклинам те И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш Във сърцето му ще бъда само аз, само аз И когато те прегръща, пак към мен да се обръща Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те" И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш Във сърцето му ще бъда само аз, само аз И когато те прегръща, пак към мен да се обръща Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те" И когато го целуваш пак от мен да го ревнуваш Във сърцето му ще бъда само аз, само аз И когато те прегръща, пак към мен да се обръща Да ти шепти отново с моя глас: "Проклинам те"