От шума на много хора, от досада и умора
Към съня си тръгвам и мълча
От пера на късни птици, от безброй висящи жици
Не намирам своята врата
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Откога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел
Ще осъмна с цвете във ръка
По първи петли закъснели следи
Преминават през мен и потъват в очите ми сутрин
Прах от звезди и подкови звънят
На протрития праг и възкръсва денят ми сутрин
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща
Откога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел
Ще осъмна с цвете във ръка
По първи петли закъснели следи
Преминават през мен и потъват в очите ми сутрин
Прах от звезди и подкови звънят
На протрития праг и възкръсва денят ми сутрин
Хмм, сутрин
