Слезе от хълма и тръгна на някъде
Потъна баща ми в тревите зелени
Вече 20 години аз го очаквам
И от 20 години мама се жени
Самотни и тъжни дохождат мъжете
Причесани меко с походки красиви
Говорят, сами си предлагат ръцете
А тя и не иска да знае
Щастлива излиза навън и се рови из двора
Ходи до някъде, с мляко се връща
Сяда на прага, с тишината говори
От както я помня все си е същата
Но някой ден ще пристигне жениха
Ще приседнеме в стаята трима
Тихо ще вият кларинетите
Тихо ще бъде в душите ни
Трохите той ще реди, а тя ще го гледа
Най-после ще заговорят за здравето
Ще оживее нашата къщица бедна
Ще си тръгна тогава, ще ги оставя
Ще поплаче на прага моята майка
Ще си легне бавно в нощта
До кроткото рамо на непознатия
И до сърцето на моя баща
