При тебе ми беше най-хубаво
До днеска го помне
До днеска го знае
Дори ми се струва че някога все ще наминеш към края ни
Ще седнеш до мене в тревите
И дълго, и дълго за всичко ще питаш
А после си казвам, глупави мисли
И вече да плача не смея
И много от своята гордост загубила
Задрасквам каквото съм писала
Любими
Живей си където на теб ти е хубаво
