До утре! – ти казваш и тръгваш си вече
А с поглед уплашен изпращам те аз
До утре? Но то е безкрайно далече
Нима часове ще лежат между нас?
До утре да бъде за мен непозната
Менливата сянка на твойто чело
Горещата, тупкаща реч на ръката
На мислите тайното потекло
До утре! – ти казваш и тръгваш си вече
А с поглед уплашен изпращам те аз
До утре? Но то е безкрайно далече
Нима часове ще лежат между нас?
До утре да бъде за мен непозната
Менливата сянка на твойто чело
Горещата, тупкаща реч на ръката
На мислите тайното потекло
До утре! – ти казваш и тръгваш, и даже
Не чуваш, че отговор нямаш, нямаш от мен
До сетния ден! – аз очаквах да кажеш
И с мен да останеш до сетния ден
До утре! – ти казваш и тръгваш, и даже
Не чуваш, че отговор нямаш, няма
